УНИЩОЖАВАНЕ НА СТОКИ

      С влизането в сила на новия Митнически кодекс на Съюза(Регламент 952/2013, МКС) и актовете по неговото допълване и прилагане (Делегиран регламент 2015/2446 и Регламент за изпълнение 2015/2447) бяха въведени промени, отнасящи се до унищожаването на стоки под митнически надзор.

     В старото законодателство, унищожаването беше едно от възможните митнически направления, което можеше да бъде дадено на една чуждестранна стока, било по искане на заинтересуваното лице, било служебно от митническите органи. Това даваше право на получателя на една стока да поиска да му бъде разрешено да я унищожи под митнически контрол, дори и без да сочи конкретни причини за това,  при условие унищожаването да не води до никакви разходи за митническата администрация. Това условие е валидно и сега.

     Новият МКС изостави идеята за митническите направления.В резултат на това, унищожаването се възприема като едно фактическо действие, към което има право да прибегне на първо място митническата администрация.

     За разлика от предишните правила, по новите правила унищожаването е предвидено по – скоро да се извършва служебно от митническите органи, когато например стоките са изоставени в полза на държавата, но не са могли да бъдат продадени или когато стоките са опасни за живота и здравето на хората, или в случаите когато стоките са обект на общи забрани и ограничения и т.н.

     Естествено, оставена е възможност унищожаването да бъде разрешено и по искане на лицето, имащо пряко отношение към стоките. За целта унищожаването е приравнено на действие по усъвършенстване на стоките (чл. 5, т. 37 от МКС).

     Унищожаването се допуска чрез оформянето на режим активно усъвършенстване с всички формалности и последици, присъщи на режима, като разрешаване, обезпечаване, специфична отчетност и т.н.

     Съществува и една трета възможност за унищожаване на чуждестранни стоки, която е изключение от общите правила на служебно унищожаване или унищожаване под режим активно усъвършенстване. Става въпрос за унищожаването на дефектни стоки или стоки, които не съответстват на условията на договора и които получателят не може или не желае да изведе от територията на страната. В тези случаи, митническите органи могат да допуснат унищожаване под митнически надзор (чл. 118, пар. 4 от МКС), което наподобява старото митническо направление унищожаване под митнически контрол.

     Нещо повече, в горните случаи дори се говори и за унищожаване без предварително разрешаване и без участието на митнически органи – т.нар. унищожаване без митнически надзор, (чл. 180 от Регламент за изпълнение 2015/2447), като последната хипотеза, обаче, е разписана само като възможност за целите на възстановяването или опрощаването на дължимите държавни вземания. Т.е., към нея трябва да се прибягва много внимателно и с уговорката, че тя ще е работеща законова възможност само при условие, че за унищожаването на конкретните стоки бъдат представени безспорни доказателства. Освен това, добре е да се държи сметка и за общата забрана за разпореждане със стоки под митнически надзор без знанието и разрешението на митницата, въведена с чл. 5 на Закона за митниците, нарушаването на която би могло да доведе до сериозни последици. Ето защо, дори и без митнически надзор, препоръчително е унищожаването да се извършва след информиране на администрацията.

     Самото унищожаване се извършва чрез механично деформиране, изгаряне, закопаване, изливане или по друг подходящ начин, съобразно естеството на стоките, като следва да се спазват стриктно изискванията на Закон за управление на отпадъците  и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

     Трябва да се има предвид, че отпадъците и остатъците след едно унищожаване също са стока.

     Режимът АУ с цел унищожаване ще завърши с поставянето им под режим внос със заплащане на ДДВ или реекспорт.